АЛЕКСАНДЪР БЕЛТОВ

И видях клоуните след представлението … там, в края на улицата. Бяха захвърлили пъстрите дрехи в краката си и умили лицата, но аз все така ги познах. Кокалестите им пръсти сочеха цирка, където тълпата, все още изправена на крака, аплодираше онова, което беше видяла … или си мислеше, че е видяла. Тесните и космати гърди на клоуните се тресяха от смях, но този път звучеше естествен. А лицата им – ах, лицата!

 

 

Реклами