На Бърдо – по темно

Ма, оставете го тоя Цено! Па знае се, не съм аз. Той, Цено Казанджията, разправя, че ме виждал някъде на Бърдо и помислили, че съм аз. Ама нъцки.

Е, и Пенка Лелината да ви каже. Даже може да се укълне. Кога това е станало, аз не съм бил у село.

Ама и вие не сте прости – съдете сами!

Историята е нещо таквоз.

Те тоя, крадецът, дет го намериха разпльоскан на Бърдо, разправял, че кога вземал телевизора, у нас нямало никой. Влезнал, взел. Ми, признава си човека. Честен съм крадец, демек. Та тоя, честният разправа, че още кога били у село имал предчувствие за нещо страшно. Нещо фатално. Все бил краднал, ама такъв уплах казва, не е било. Два дена бягал и все тропот подир него му се счувало.

И още, казва, такъв пердах с тояга не бил ял. Откъде сварят го налагали. По глава, по ръце, по краци. Ама тъмно било, та не видел нищо. Премазали го, разбираш ли. Те го сега, Гацо Фелдшера го бинтова у лечебницата. На фараон го направил.

Айде, аз да ви кажа сега, що се е случило.

В курника, дома, имам японско петле. Вносно. “Джинка” му думат. Та, тоя дзвер е много “курназ”, така да се каже. Най-курназа е у село. Това, пръчове, кочове, пуяци – всичко бяга, кат наперчи гребена. Ма аз си знам – куче ми не требва. Такъв гавазин е тая твар. А кога седна да гледам дивидито, той до мен се курдиса. Гледа, мълчи, гледа, мълчи, па разтръска перушина, па извие един гласец, тръпки те налазят. А от край време се заигра с една тояга. Хване я, па я премести от единия край на курника ча-а-к до другия. Носи, гледа, носи и гледа. Ама така, едно гледа, да те не поглежда повеч. Па хване с клюн и почне да я върти. Върти, върти оназ ми ти тояга, кат филма за седемте самураи. А перата му блескат, мълнии фъргат. Па после, клъвне малце, клъвне, па легне да медитира. Медитира така някак, нагоре с краката. Абе, самурай – боец ви казвам. Те тоя ще да е свършил работата, викам. Па няма к’во градския полицай да ми пращате. То си е ясно кат бял ден.

А той, брат’чеда Ставри да вземе да сдуха всичко. Заклал днес петлето за курбан на балдъзата, дет роди с цезаровото резане завчера.

Инак, щеше да покаже, та няма да се крие горкото. Щеше да пов’рти тоягата и пред вас. Да се уверите собственоръчно, така да се каже. Ама няма как да стане. От тенджерата няма да скокне.

Той е бил, знам си.

Ама и вие не сте прости.

Ей, Ставри , Ставри-и, пре’ба цялото нападение!

Нейсе.

Ха наздраве!

Александър Белтов

03.11.2010г.

Всички права запазени!

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.