Новости към българския фолклор

Едно такова, недоспало, поомачкано, но иначе старателно избръснато момче, току се пръкна пред нас.

– Здравейте! – пое инициативата под тежките ни погледи.

– Здрасти! – ето затова уважаваме Славко Босилека. Възпитан човек, ей! Как бързо реагира.

– Приятно ми е – Матей Господинов! Журналист – подаде ръка през масата, като едва не катурна чашата на Славко.

– Леко, бе! – Босилека побеля от мисълта за последицата от непохватното пресягане на момчето. – Глей к’во направи! – ръката му сграбчи заклатилата се чаша и за по-сигурно вдигна и отпра един гълток.

– Ха сега, сядай! – поуспокоен Славко избърса с длан устни. – Ще удариш ли една малка?

– Аз, такова, като съм на работа … – заоправдава се младежа.

– Ха! Леле, че сериознен, а? – обърна присвитите си очи към мен Босилека и двамата прихнахме.

Момчето се поколеба за миг, но се взе в ръце и постъпи професионално:

– Е, добре. Щом е малка.

– Бравос! – подкрепи го Марко Кацата – Ашколсун, младеж!

– Маладец! – добавих и аз чуждестранен поздрав.

След първата наздравица, скрепила новото приятелство, последва втора, за храбрата и умна млада гвардия. Атмосферата придоби задушевен характер и се почувставхме някак близки. Така и трябва!

– Думай сега! –  Босилека се изтегна доволно и облегалката на стола изстена жално.

– Казвам се Матей Господинов, журналист – започна бодро момчето.

– Е, това го чухме. Давай натам! – подсетих го аз.

– Правя изследване на тема “ Фантастиката във фолклора на българина”.

– К’во, к’во? – Босилека ми взе думата от устата.

– Фантастиката във фолклора на българина – повтори журналистът. – Ще издаваме книга.

– Ба-а-а – взе участие в разговора и Кацата.

– В тази връзка събирам истории от фолклора.

– Лакърдии, а? – ухили се Славко – Имаме, имаме.

– А песни? – захапа куката младежът – Песни имате ли?

– Е, ако трябва ще ти ги изпеем. А, Каца? – обърна се към Марко, който се славеше с гласа си. Веднъж пускаха по радиото автентичен запис на Борис Христов. Знаем си ние, Кацата го може по същия начин.

– “Гра-а-дил Илия ки-илияя …” – запя за демонстрация Марко, отхвърляйки всяко съмнение.

– Те, чу ли? – поиска да се увери Славко. – Ще ги изпеем за теб. Ха, наздраве!

Щом звънът на чашите замлъкна и джибровицата се потопи в жадните ни гърла, на Славко му се отвори приказката:

– Слушай, е’ти фантастика, братче. Па ако искаш, вервай!

– Чакай, чакай – момчето извади касетофон, положи го между чашите и натисна червеното копче. – Няма да ни пречи, а на мен ще ми е полезен после – поясни притеснено. Славко махна с ръка, един вид “Може” и продължи:

– Като идваш насам си видял една голема нива долу, срещу Сандов хан. Точно до реката. Ма, ако не си обърнал внимание, няма значение. Та там, преди две лета, една нощ получихме житни кръгове. Е, така братче, предния ден си беше цело житото, а на другата сутрин, нарисувано – Славко се отпусна назад за да се наслади на ефекта. – Марко, сипи по още една! И по лимонада дай!

– Хей, да не би ромите нещо?

– К’во? Циганите? – Босилека рязко се наведе над масата и журналистчето се уплаши.

– Вижте,”цигани” е политически некоректно да се казва – заобяснява новият ни другар, но Славко го пресече:

– Коректно, некоректно – наш’те цигани комбайн немат.

– Е, те ако нямат, някой друг, който има. Че е нощ, няма значение. То всеки комбайн сега фар има – не се предаваше момчето.

– Абе, младеж, кой ти жъне посред нива? Или я почваш изначало или изобщо… Туй да не е ябълка, да ръфаш откъдето ти скимне.

– Да, бе – подкрепих логиката на Славко. – Плюс това, тоя комбайн трябва с парашут да е пуснат, а после с балон вдигнат от нивата. Няма други следи от него. Само ожъната по средата конфигурация (Видяхте ли – знам разни изкелифенчени думички).

– Е, каква беше конфигурацията? – извади бележник журналиста. – Ще ми го нарисувате ли?

– Нарисувай си го сам! Не е трудно. Ха-ха -ха – избухнахме дружно.

Журналистчето се смути и надигна лимонаденото шише.

– Не е трудно – боботеше Кацата.

– Не е – цвилех аз.

– Щом не е трудно, нарисувайте го! – момчето пробута тефтера си напред.

– Абе, младеж, ти среден пръст не мож ли нарисува? – Славко показа нагледно. – Ето, четири свити пръста, а средния изправен – навири го той гордо.

Момчето се изправи и грабна касетофона от масата. Цялото му присъствие излъчваше обида. Понечи да тръгне, когато Марко възмутено избълва:

– Глей го ти! Дошъл тук да търси, а когато намери, скача да си ходи! Слушай хората, бре, юнак! Така беше!

– Така беше – потвърдих. – Ако не верваш, ходи питай буновци. Те тогава се впрегнаха, щото мислеха, че сме го изтипосали за тях, а после се опитаха да го копират в наша чест. Много им се искаше да си направят и те в некоя нива, ама видеха, че е извънземно и не става.

– Вижте – приседна отново на масата момчето, – аз пиктограми съм виждал на снимки, ама таково нещо…

– Пикто – не пикто, среден пръст си беше. Аха – Славко поклати глава. – От срам ожънахме целата нива, още на следващия ден.

– Вижте, то има хора, които тълкуват пиктограмите, като символи, оставени от свръхразум, опитващ се да ни каже нещо.

– Ма ние си го разтълкувахме, бре! – развълнува се Славко – Житото какво дава? Брашно. А брашното прави хлеб. По-лани хлеба колко пари беше? Помниш ли? А сега колко е? А така-а. Верно ли е, значи? Верно е.

– Мда-а – съгласих се. – Това е тълкуванието.

– Ей! Ма-а му стара! – плесна се по челото Марко Кацата. – Дайте да организираме отряди за нощно дежурство. Пазачи, демек. Тия, извънземните, както са я подкарали да не земат да ни нарисуват туй нещо в лозниците или по джанките, че тогава …

– Ба-а – отроних, щом идеята на Кацата се взриви в главата ми.

– Брех, маа му! Верно, ако стане? – измуча на свой ред Славко.

– Пишете и мен! – неочаквано заяви патриотизма си журналистчето. – Не трябва да се допусне! – в ентусиазма си грабна и изля чашата в устата си.

Е, затова трябва да се уважават младите, казвам аз. Учат се и схващат бързо.

Стига да има мъдри хора около тях, разбира се.

Александър Белтов

13.01.2011г.

 

Всички права запазени!

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.