По въпроса за кампаниите

Още щом приближих, нещо ме жегна, дето викат под лъжичката. Анатомия не съм учил, ама някъде там под сърцето трябва да е. Пък се зачудих, тая лъжичка супена ли е или чаена. Защото ако е супена, ще трябва да я усещам, кога клякам по нужда, че даже и да ме убива малко. Значи мога да твърдя – чаена е.

Нейсе. За анатомията друг път.

Тази вечер прозорците на кръчмата светеха особено.

И вратата трудно някак се отвори.

Марко бе приседнал кротко до Кольо Бичето и Славко Босилека. На останалите маси също бе необичайно тихо. Хвърлих бърз поглед наоколо. Уж всички имат чашки, пък то …

– Хей, Санде, яла тук! – Славко посочи празния стол. – Защо окъсня? За малко да започнем без теб.

– К’во става?

– Абе, става то – почеса се зад ухото Марко. – Уф, чакай да ти сипя, пък после – и се затътри към тезгяха.

– Имаме ден за размисъл преди гласуване. Ама нямаме време за цел ден, така че след малко почваме – включи се Бичето.

– А-а-а, размишлявате значи, така ли? Че то сега има ли избори? – почудих се да не съм пропуснал нещо. – Благодаря! – признателно се обърнах към Марко, щом се върна с една двойна.

– Има, бре. Защо да няма? Избираме символ на селото. Ще правим рекламна кампания – поде разясненията Славко.

– Рекламна какво? Кампания? – повторих, като че не бях чул добре.

– М’да. Нямаш ли символ, нямаш кампания. Нямаш ли кампания, нямаш туристи. Ще кандидатстваме за субсидия. Пари демек. Те ги дават, ама лого трябва. Символ. Ти не си ли чул за розата, дето ще я сменят? Куп пари – Босилека изрече толкова много наведнъж, че изначално не запомних всичко.

– Брей, тц-тц – разцъках език, щом запалих гърлото с един гълток. – Пари дават, казваш? За картинка?

– Ба-а – избуча Марко. – Аз предложих да е павурче, ама не слушат.

– Ей, нашка, двама сме за паавур – чето – изломоти Цено. Видно е, бе направил своя избор. – То, знайш …явн…гос.. бре – другото не стана ясно от водовъртежа в устата му.

– Леле-е, павурче. Ма то, искате на алкохолен туризъм ли да сме домакини? Само северняци ще прииждат. Ай, де не ви казвам с какво са известни. Тройки разни, разправят. А кой ще пази женурята? Дайте нещо по-западно – Кольо се направи сякаш мисли и не след дълго добави:

– Да речем, символът да е глава на бик. Можем и корида да организираме. Или пък надтичване с бичета от Козница до Хармана. Или, още по-добре от Гарата да почва – Лицето му грейна и надигна чашето към нас. – Ама какво заваляне ще бъде по надолнището, а? Хай наздраве!

– Сус бе, Кольо! – не вързах. – Ти ли ще вардиш кравите от разврат?

– Хей, бре, вие в ред ли сте? – оцъкли се Славко. – Хората цветя слагат, пролетни дъги и всекакви красиви неща, а те… Дайте да вземем ние розата, като я не щат. То и без това е платено за нея вече.

– Стига с тез цветя бе, Босилек! Таз нарисувана роза на краве лайно мяза. Ти що мислиш, я захвърлят. Ма, вие християни ли сте изобщо? – дедо Вергий се прекръсти. – Трябва нещо таквози да е. Свързано с християнството. Църковна утвар. Ох, мале! Прости им, Господи! – примоли се той и за по-сигурно целуна кръста.

– Какво да е това, бе дедо попе? – проехтяха гласове.

– Пък да видят заранта, докат козе мляко пият, златно кубе на църква как свети – оживи се Вергий. – Символът ще е кадилница, а рекламната кампания –  ” Елате в Мирково! От Ерусалим по-близо!”.

– Бе, че е по-близо – по-близо е – зачесахме се по главите. – Ама за нас. Така де! Пък да биете през час камбаната и да ни мирише на тамян ден и нощ … Не, не става – отхвърлихме го дружно.

– А халба бира? – светнах се. – К’во ще кажете? Да организираме Мирковски Бирфест.

– К’ва бира, бе, нашка? – Цено Казанджията надвика настаналата суматоха. – Ти да не би нещо, бре гро.. …нед …сом – завъртя центрофугата.

– Аз и парцуцата харесвам, бе Цено – признах чистосърдечно. – Ама да знаеш, хората на запад, таковата, бира лочат.

– Ей, Санде, стига с тая бира! – надигнаха се още гласове. – Бира немаме.

– То и рози нямаме вече, ама на – нали казвате, купчина пари за розата дават – направих драматична пауза (майсторски го изиграх, при това). – А бира сме имали. Тихо, ако не помните, че ще се изложите. Първата бирена фабрика в България е пусната у наше село. Преди сто и триисе годин, само Мирковска бира са пили.

– Да, ама тоалетни из село трябва да градим, че ще ни загрозят пейзажа и те – чуха се разумни гласове.

– Мда-а – наведохме глави и потънахме в размисъл, използвайки полезно времето за да изпразним чашите.

– А може и компас да изтипосаме – току изтърси Румбата. – Такъв Балкан нема никъде. К’ъв хайкинг само става!

– Хей, стига псувал! – удари го зад врата брат’чеда Ставри. – Дръж се сериозно.

– Абе, хайде по още един рунд с парцуцата, за размисъл, пък после ще гласуваме – Марко се заклати към извора на вдъхновението за не един поет.

– Давай! – зарадвахме се, че имаме още време за размисъл.

Поразмишлявахме още няколко пъти.

Даже се задълбочихме.

Не е лесно да взимаш решение, хей!

Да знаете какъв образцов изборен процес настана. Не е за разправяне. Но пък ще си имаме дузина нови столове и маси. Хем по-здрави, така. Да могат и други избори да посрещнат, де.

На заранта се питахме един другиго, но за съжаление никой не помнеше резултата от гласуването.

Пък после, като ни стегнаха кратуните, не само аз съжалих за Мирковския Бирфест.

Нейсе, да сме живи и здрави!

Нови избори ще дойдат.

А че символ вече имаме, то се знае.

Пък може някой да си спомни.

Хей, туристи! Хайде де!

Александър Белтов

01.02.2011г.

Всички права запазени!

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.