Аберацио иктус, или за ползата от детските енциклопедии

– Хм, наистина ли е пластмасов и мога да говоря чрез него? – генерал Мунбър претегли на ръка мобилния телефон. Стори му се подозрително лек.

– Разбира се, Генерале! – с готовност отвърна Харгриивс. – Заредил съм и картата Ви – тя също няма метал, имам предвид пътечките. Няма никаква опасност. Между другото, новият Ви пластмасов пейсмейкър е дори по-добър от стария. Сложете този колан – подаде му навит на руло черен колан. – Вижте, токата е превъзходна имитация на никел, но не е. Това е за да не Ви паднат панталоните в …

– Добре – прекъсна го Мунбър. Не желаеше да го подиграват, но Харгриивс бе дяволски наблюдателен. Този смахнат, гениален кучи син. Мотаеше се наоколо, но само защото самият Президент стоеше зад гърба му. В противен случай, Мунбър отдавна да бе бил шута на цивилния дърдорко.

Всичко започна с приемането на строго секретния План за окончателното решение. Според Мунбър, именно Харгриивс бе внушил идеята на Президента. Три години по-късно, за Мунбър се появи шанс да нахлуе в историята. Не изпитваше чувство за вина пред врага, който дори нямаше да пострада, а само ще бъде поставен “в невъзможност да предприеме ответна реакция”. Мунбър бе горд, че сам измисли този евфемизъм, предназначен за медиите. Биологичните единици на врага ще останат невредими, но оръжията им ще бъдат “извадени от употреба”. Как ли? Просто и гениално. Ще бъдат поразени от изкуствено създадена бактерия, разяждаща всяка метална сплав, за извънредно кратко време. Около тридесет до четиридесет минути няма да остане бляскав метал в зоната на поражение – това според изчисленията на Харгриивс.

Мунбър се замечта. Представи си, че след време ще му издигнат статуя, величествено изправена на централен площад, по подобие на английския Адмирал Нелсън.

Докато мислите стройно маршируваха в главата на генерала, мобилният телефон зазвъня в ръцете му. Мунбър с почуда прочете надписа на дисплея и чевръсто прехвърли пластмасовия уред в лявата си ръка за да отдаде чест с дясната.

– Господин Президент! – изпъчи гърди и впери поглед напред към нищото.

– Мунбър, – изграчи Президентът – излиташ точно след двайсет минути!

– Слушам, Господин Президент!

– Не ме прекъсвай, Мунбър! Първата ескадрила нанесе изпреварващ удар по врага и Планът е в ход. Двамата с Харгриивс да сте на път за столицата на “Острова на злото”. На крилете на нашите храбри воини, демокрацията ще бъде доставена и в най-мракобесното място на планетата. Всички новинарски екипи са вдигнати и ще бъдат на линия. Искам националният ни флаг да се вее на централния площад. Ще получиш указания всеки момент! Действай! – Президентът прекъсна линията още преди Мунбър да отговори еднозначно “ Слушам, Господин Президент!”

И докато Генералът все още стоеше мирно като сетер пред пъдпъдък, на вратата се почука. След изръмжаването на Мунбър тя рязко се отвори и излъскан морски пехотинец, току що излязъл от химическо чистене, със строева крачка пристъпи към бюрото.

– Господин Генерал, указанията на Президента! – изрецитира, вдърви снага и се загледа през Мунбър, сякаш бе трансперантен. Стискаше тънка червена папка, чиито корици бяха запечатани с холограмен стикер. “Защо пък червена?” – помисли Мунбър, но сметна, че дори политиците гледат холивудски филми. Пресегна се и чевръсто издърпа папката от ръката на куриера.

– Свободно, пехотинец! – освободи вестоносеца, скъса стикера и нетърпеливо разтвори кориците. Два мозъчни импулса време му бе нужно да разбере, че пред него е точно това, което е. Тоест, това което бе там е точно това, което … честно казано, за нас, цивилните, няма значение, но за Мунбър това бе смисълът на цялата му военна кариера.

– Харгриивс, потегляме незабавно! На нас се пада високата чест и изключителна отговорност… – Мунбър остана със зинала уста, докато се опитваше да довърши по-помпозно, но на военните така или иначе не им се удаваше. Бързо осъзна това и довърши простичко – да сразим врага.

– Подготвили сме специални самолети, пластмасови разбира се – поде въодушевено Харгриивс – На тях има всичко необходимо за водене на една съвсем неконвенционална война. Пластмасови оръжия, патрони, радиостанции. Наричайте ме “Господарят на детайлите”. Всичко съм предвидил.

– Харгриивс! – повиши тон Мунбър.

– Господарю на детайлите, искате да кажете – любезно му напомни нахалникът.

– Тръгваме! – съкрати обръщението си към него Генералът.

Когато самолетът влетя в заразената зона на врага, Мунбър със задоволство установи, че на земята под тях не бе останала сграда, автомобил или поне нещо здраво. Отвисоко се виждаха купчините пепел, остатък от проядения метал и неговите сплави.

– Чудесна работа, Харгриивс! – прииска му се да стисне ръката на гадния дребосък, но нямаше възможност, тъй като управляваше самолета.

В началото на нашата история пропуснахме да споменем, че преди да оглави Генералния щаб на Военното министерство, Мунбър бе изтъкнат генерал от славните ни ВВС. Не бе пилотирал пластмасов изтребител и затова полетя с особена тръпка. Да не говорим как ще изглежда на снимките, щом стъпи на поразената територия на врага, запечатан на пластмасовата камера, носена от Харгриивс, който бе настанен на седалката зад Мунбър.

– Господарю на детайлите, искате да кажете, Генерале – изперчи се Харгриивс. – Вижте заобиколени сме от изцяло неметални предмети. Ето, аз нося в себе си един контролен предмет, малък метален кръст и вече забелязвам първите признаци на ръжда. Стените почервеняват, а тези дребни подутини скоро ще се превърнат в мехури и ще цъфнат. Не след дълго той ще се превърне на купчинка прах. Нищо не може да спре бактерията, нито дори предварителното специално третиране на повърхността на метала. Изключително агресивна, преминава през всичко, а като имам предвид всичко, то означава … Всичко. Устойчива е на непознато екстремни температури в минус и плюс.

Мунбър закима доволно, докато дълбока бръчка не проряза високото му чело, а кафявите очи потъмняха до черно.

– Харгриивс, самовлюбен гений майчин! – без видима причина се подпали той – Това вярно ли е ? “Всичко” означава “всичко” ли?

– Да, нищо не може да я спре. Тя е вече около нас. След няколко минути ще се уверите. В пълна безопасност сме. Нали Ви казах, помислил съм за всичко.

– Мамка ти, Харгриивс! – изхърка Мунбър – Защо не разглеждаш Енциклопедии от време на време? – опита да прекърши пластмасовия щурвал – Неотдавна четох на внучето, че външното земно ядро се предполага да е в течна форма на метал. С какво ще бъде заменено, след като бъде разложено на прах?

– А-а-а, вярно! Нагоре, давай нагоре! – зарева Харгриивс – Не, назад! Давай назад!

– Хайде сега, като вместо глава носиш пробита манерка на рамене, търси друга планета, ама наистина много бързо, цивилен сопол такъв! Там да забием националния флаг.

Александър Белтов

20.07.2011г.

Всички права запазени!

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.