За изпращането на сонди в дълбокия космос, доктрините… и още нещо

Нахлупил до очи бейзболна шапка, Мунбър усърдно косеше плъзналите из двора треволяци. Бе вършил същото преди седмица, а сега отново бяха навирили острите си стръкове, стигаха ръба на обувките му и досадно гъделичкаха глезените. Машината шумно се тресеше в здравите генералски ръце, а мирисът на прясно окосена трева натрапчиво изпълваше ноздрите. Гертруда бе излязла с приятелки, така че той се вихреше на воля, без да се налага да слуша вечните предупреждения за теменужките. Тъкмо когато в мисълта му образът на изпотено шише бира набра сила и придоби размерите на парен локомотив, Мунбър усети нечие потупване по гърба.

Извърна глава и едва не захвърли работещата на пълни обороти косачка. Зад гърба му стърчеше онзи индивид с прилепнали сребристи дрехи, който лекомислено бе обявен от Харгриивс за „зелен учен”, но, както бе пояснил по-късно, не в смисъл на „незрял”. Това се бе случило, когато заловен да се навърта в щаба, го бяха довлекли в кабинета на Мунбър. Тогава шпионинът, очевидно преминал специална школовка, майсторски се бе измъкнал от пехотинците и изчезнал вдън земя. Сега, отново демонстрирайки завидните си умения, сякаш се бе материализирал от нищото. В едната му ръка Мунбър разпозна онова яйце – преводач, което вече бе виждал по време на споменатата им първа среща, а в другата, бе провесил приличащ на малка сателитна чиния предмет.

Непознатият отвори уста и  Мунбър инстинктивно изключи мотора на косачката.

– Пак ме вдигате по тревога и заради вас обикалям из галактиките. Кхм, кхм, здраво се нагълтах с космичен прах, ще знаеш – изскрибуца яйцето в ръката на натрапника. – А от гравитацията на планетата ви с месеци ходя на санаториум за опорно-двигателния апарат. Засрамете се най-после, рох продох! – изражението на лицето му, според Мунбър, може би изразяваше гняв, а това си бе ситуация на пряка заплаха. Зачуди се дали да не го зашлеви с косачката. Огледа се за помощ, но освен чужденеца нямаше никой. Като капак на всичко и револвера му беше останал в къщи. Почувства се съвсем беззащитен.

– И да му „преепро мувей фкллл….” – поде отново съществото, но още не довършило изречението си, спря и започна да тръска енергично яйцето – И да му целувате ръка на Къцокъл, шефа, че ме е изпратил във вашия сектор за наблюдение – довърши транслатора. – Извинявай, нещо преводачът зацикля. С тези фразеологии и идиоми… Трудно му е – гузно поясни сребристият.

Мунбър изобщо не разбра къде, по дяволите, е това „вашия сектор за наблюдение” и защо трябва да целува ръка на някой си Къцокъл. Това представление най-вероятно беше хитра провокация на изкусен враг. Но, трябваше да признае това, беше добре режисирано и прекрасно изпълнено. Хванаха го неподготвен.

Запотените му юмруци отпуснаха дръжките на косачката. Той започна да пресмята за какво време може да изтича разстоянието до вкъщи, за да грабне револвера.

– Искам да кажа, – продължи съществото – ако не беше той, за да ме насади на това наблюдателно място, досега да са ви „прееехне…еее” – отново зацикли преводача. – Опаткали.

– Какво!? – изрева Мунбър. – Кой? Кого? – думата „опаткали”, като бъбречен камък в уретер, болезнено заседна в мозъка му.

– Ето – протегна ръката с чинията неканеният гост – това е част от ваша, изстреляна към дълбокия космос сонда. Втора поред. Добре, че не я изпуснах от екрана. Само си представи – тук се съдържат записи с наивното : „Ето ни – това сме ние и сме точно тук”. Направо си е „клокл веерс их”… – нова доза разтръскване помогна на преводача да намери точните думи: – Направо си е „Ела, Вълчо, изяж ме”1,  че и песни в съпровод сте пратили. А ако беше попаднала в неподходящи ръце, какво можеше да стане? – забърбори толкова бързо, че яйцето едва смогваше да транслира. – Първосигнална реакция е да унищожиш непознатото, защото още не разбираш идва ли заплаха от него. И според вашата доктрина „Стреляй пръв, или си мъртъв” какво ще се случи? – „Разбира ги тия работи” – с уважение към непознатия помисли Мунбър. За него нямаше съмнение – този със сигурност бе преминал спецобучение.

– А тази доктрина не е приета само от вас – продължи да нарежда непознатият. –На! – тикна сателитната чиния в ръцете на генерала – вземете си сондата и никога повече не го правете. Ама сте едни! – извърна гръб и с танцова стъпка се насочи към живия плет.

– Ей! – Досетил се нещо, Мунбър подвикна зад гърба му. – А какво е станало с първата сонда, щом казваш, че тази е втора?

Вече стигнал до целта си, сребристият се извърна:

– Първата? – на свой ред изви глас сребристият и транслатора изпищя от изкривения от премодулация сигнал. – Разбира се извадихте късмета на  начинаещия хазартен играч… Попадна в ръцете на наш бизнесмен. Оттам извади координатите на планетата ви, а после я набучи с камери, микрофони и такива неща. Сега продава билетчета на публиката. Голямо реалити, казват. Скрити манипулации или направо откровени лъжи. Войни за нефт, газ и други изкопаеми, а скоро очаквайте и за питейна вода. Но, шоу за публиката да става,  че инак е гладна за други неща, знаеш как е.

Мунбър не знаеше как е, но разбра, че нещата не са за хвалба и тактично си замълча.

Пришълецът помаха за последно, обърна гръб, вдигна крак, и грациозно, с коремно- претъркалящ стил се прехвърли над живия плет.

Останал сам, Мунбър заоглежда сателитната чиния в ръцете си, но не след дълго я захвърли на тревата. Понечи да я ритне, но в последния момент се отказа и кракът му увисна във въздуха. После се запъти към бараката с инструменти, за да вземе права лопата. Тренираният му за извънредни ситуации ум бе взел съдбоносно за човечеството и най-вече в защита на родината решение – на това място ще закопае чинията, а после ще помоли Гертруда да засади отгоре от любимите си разноцветни теменужки.

Малко преди да стигне бараката, изви врат и отправи поглед към синевата над главата си – дали някой някъде, там горе, къса билетчета?

ПС от автора – Благодарим ти, Къцокъл!

1 „Ела, Вълчо, изяж ме!” – българска народна пословица.

Александър Белтов

09.10.2015г.

Всички права запазени!

Advertisements

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s