Мозъци нагоре, мозъци надолу, или колко е важно броят на мозъците да съвпада с броя на човешките глави

В тази късна октомврийска вечер, мислите в главата на Мунбър превишаваха значително окапалите листа от ябълката в градината. Десетки въпроси: какво, кога, как и защо се съревноваваха за вниманието му. Но най-важният бе: Защо той? Защо точно той бе избран за Посланик на добра воля за връзка с извънземния свят на Перицмех – онова създание, посещаващо Земята от време на време и, по някаква странна причина, неизменно попадаше на генерал Мунбър.

Освен привилегията да разсъждава свободно, генералът обичаше и да спасява. И трябва да бъдем честни – удаваше му се. А му се налагаше да спасява често. Кога Службата, кога Родината, но най-често своя, а напоследък и на цивилния си помощник Харгриивс, задник. Понастоящем, бе му се паднала привилегията да спаси човечеството, или поне онова, което познаваме като разумен живот на родната ни планета.

– Аха! – плесна се по високото си чело Мунбър. – Разум и дълг, ето защо. Ами че кой друг, ако не аз?

Да видим сега, сви пръст Мунбър: Разум. Какво ще ни предложи той? Ех, да можеше да го изкомандва, както бе свикнал: „Разум, напред! Ходо-о-м марш!“ И той, разумът, изпъчил напред, там каквото има да пъчи, да заблъска крак по асфалта. Да заплющят като знаме на буен вятър ония умни мисли в главата му, пък от тях да се пръкнат нечуван брой предложения, оценки и решения.

„Ходо-о-м марш!“ – изкомандва на глас Мунбър и зачака. Но не, не плющяха мисли. И следователно не се пръкнаха нечуван брой предложния, камо ли оценки и решения. Та дори едно-едничко не се появи оттам. Той стисна зъби, но нямаше избор. Трябваше да направи онова, което от все сърце не желаеше да прави.

Вдигна слушалката на телефона и набра номера на цивилния си помощник.

– Да-а – отговори след около минута Харгриивс и звучно се прозя.

– Харгриивс! – зарева в слушалката Мубнър – Светът е в опасност, а ти спиш!

– Пак ли-и? – отвърна с досада Харгриивс и отново се прозя.

– Криза от планетарен мащаб!

– Човек не може да се наспи като хората – глухо замрънка Харгриивс. Сигурно си духаше носа в салфетка. – Само инциденти, бедствия, кризи. Да полудее човек. Какво е този път?

– Вирус. Незнаен и зъл. Косѝ наред, без оглед на раса и пол.

– Като е незнаен, ти откъде знаеш за него? – изпъшка Харгриивс.

– Не се прави на умник! –  кресна Мунбър  – След половин час задникът ти да е тук! Това е заповед! – и тресна слушалката. Макар да имаше мобилен телефон, Мунбър обожаваше да използва стационарен телефон със слушалка. Можеше да стоварва със замах слушалката върху вилката на апарата, а това конклудентно действие подчертаваше какво означава единоначалие.

Точно след час се появи Харгриивс.  Небръснат, подпухнал, неугледен. В устата си премяташе ментолово бонбонче. Без излишни церемонии извади от джоба на сакото си малка сребърна кутия и я пъхна под носа на Мунбър. Беше подобна на онази, в която жена му Гертруда държеше накитите си на тоалетката в спалнята.

– Ето го решението.

– Да не си пиян? Я ми дъхни!

Харгриивс обидено изплю в шепата си бонбончето и духна в лицето на Мубнър. Разнесе се дъх на мента, анасон и някакъв непознат за генерала екзотичен аромат.

– Какво е това? – махна с ръка Мунбър, за да отвее натрапчивата миризма.

– Торсионно усукано на косинус фи биполярно енергийно поле …

– По-просто!

– Квантово – пространствена – времева рамка за запис и управление на енергиен отпечатък на …

– По-просто! – изрева Мунбър.

– Ще набутаме човечеството в тази кутия, и после, след като намерим лек за вируса, ще го върнем обратно. За по-сигурно ще извикаме онзи чуждопланетянин – Перицмех и ще му предадем кутията. Нали си Посланик на добра воля? Нека съхранява кутийката на безопасно място, там на тяхната планета. Достатъчно далеч е оттук, така че всичко ще е наред. Пък после, като мине опасността от заразата, ще ни я върне.

– Кое ще върнем обратно? – недоумяваше Мунбър. Това беше някаква нова дивотия, сътворена от цивилния му помощник.

– Мозъците на индивидите.

– А как ще ги качим?

– Как ли? Много просто. Ще ги вземем от аватарите на хората в Социалните мрежи. Временно. Ще ги държим в архив. После, когато отмине заплахата, ще им ги върнем

– Хм, не е ли крайно? – предпазливо попита Мунбър. Самият той не ползваше социални мрежи.

– Криза е – важно отвърна Харгриивс. – Няма да мислим за случайните жертви. Има ги във всяка война.

Лицето на Мунбър почервеня:

– А телата?

– Телата ще замразим дълбоко. Хибернация.

– Не е ли опасно? – повдигна вежди генералът.

– Е, може фатално да увредим синаптичните връзки в мозъка, но поне вирус няма да ги лови.

– А после? – сепна се Мунбър. – Как ще им върнем старите мозъци от архива, ако биологичните им мозъчни тела бъдат увредени? Къде ще ги заредим?

– Лесна работа – смънка Харгриивс. – Ще измислим нещо. Нали имаме вече три-Д принтери?

Заслепен от увереността на цивилния си сътрудник, Мунбър не се поинтересува къде по-точно ще бъдат замразени телата на всички земляни, но беше убеден –  Харгриивс не говори празни приказки. Учудваща бе лекотата с която решаваше наглед неразрешими проблеми. Безценен!

– Как работи това? Не е ли опасно? – от немай къде попита Мунбър.

– Нищо, което да мога да обясня по начин, така че да разбереш. Приеми, че е черна кутия, относно знанието ти за нея. Така се казва:черна кутия.

– Но тя е сребърна – настоя Мунбър.

– Правил съм я за добитък– не обърна внимание на бележката му Харгриивс. – Едър и дребен, но нямам време да тествам повече. Нали са бозайници? Каква ще да е разликата? Ето какво трябва да знаеш: Първо правим качване на мозъците тук – вътре, а след време, когато заразата бъде преборена, ще ги свалим обратно в телата на хората. Архивиране и възстановяване.

– Ами ако се обърка нещо? – трепна Мунбър. „За какво ли пък му е притрябвало да архивира мозъците на добитък?“

– Какво може да се обърка, освен някой мозък да отиде в нечие друго тяло? Например развит мозък в тяло на дете, или пък обратно. А може женски мозък в тялото на мъж. Да са били честни при създаване на профил в мрежите в края на краищата! Ще могат да държат лъжицата откъм дръжката. Това е важно.

– А последствията? Как ще се върнем към нормалното?

– Че то сега нормално ли е?

„Прав е. Може пък да е имало такова качване и друг път, пък после при свалянето нещо да се е объркало.“ – помисли Мунбър.

– Важно е броят на качванията да е равен на броя на свалянията – продължи с обясненията Харгриивс. – Това е. То затова съм монтирал и брояч. Все пак, ако по някаква причина установим повече мозъци, отколкото човешки тела, ще ги инсталираме в кучешките глави. Даром.

– Виж – Мунбър зачеса с тънкия си показалец по слепоочието си, –хрумна ми нещо. А не можем ли преди да върнем мозъците обратно в телата, да ги пооформим малко, така да се каже? Да станат по-дисциплинирани, или нещо такова, а? Един калибър.

Харгриивс се ухили:

– Можем, как да не можем! Даже е редно.Само трябва да държат лъжицата от правилната страна. Но ще се отнася за всички, които са в кутията. Не можем да го вършим избирателно.

Мунбър поклати доволно глава. Не всеки век се ражда гений от ранга на Харгриивс.

– Ти ще архивираш ли мозъка си?– продължи Харгриивс. – Защото онези, които останат отвън, ще трябва да се справят, докато заразата отшуми.

– Аз имам задача – сопна се Мунбър. – Посланик на добра воля на Планетата съм. Забрави ли? – Хич не му хареса идеята за грешка при обратното връщане на мозъка му в тялото. Току виж му се падне мозък на … Оф, само не на това! А пък и това с единния стандарт на мозъците и лъжицата …  – И да не пипнеш жена ми Гертруда! – добави след миг, щом символът на лъжицата създаде смущаваща асоциация, породена в съзнанието на доблестния генерал.

– И аз така си помислих – съгласи се Харгриивс. – Давай да събираме мозъците! Пускам брояча.

– Операция „Мозък“! – въодушеви се Мунбър.

– А Перицмех може и да не връща архивите. По всичко изглежда, че мозъците и без това не се ползват по предназначение.

Екзалтиран от началото на брилянтната операция, на която току-що даде зелена светлина, Мунбър вече не чуваше нищо.

 

 

Александър Белтов

17.06.2020 г.

Всички права запазени!

Коментирай

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.