Нечовешката човечност

Нечовешката човечност.

/Предпоставки и поява на ИИ-крация/.

есе от Александър Белтов

Увод

Оръдейните залпове ще бъдат безсмислени. Няма да чуете тропота на подковани с налчета обувки и не ще видите отблясъка на оръжията. До ноздрите ви няма да достигне мирис на барут – не. Защото такива действия най-вероятно ще отсъстват. Ще бъде тихо, а в началото повечето от вас няма да разберат, че е настъпила поредната революция. Когато осъзнаят това, ще бъде късно и вече ще се намират в качествено нова епоха на нашата цивилизация. Кормилото за управление ще е изтръгнато от ръцете на човечеството.

Идеята, че общество, ръководено от Изкуствен интелект (т.н. от мен „ИИ-крация“), може да бъде  изградено и развивано до устойчиво състояние, на пръв поглед е плашеща, но същевременно и вълнуваща. Наистина ли е възможно да се стигне до такава ситуация и как? Нека помислим заедно и нека заедно направим своите изводи.

Тезата, че ИИ-крация е възможна и колкото да е странно на пръв поглед тя е израз на *човечност, съм изложил, като съм раздробил труда на няколко отделни подтези, структурирани в две части. Първата от частите разглежда предпоставките това да се случи и тъй като във всеки един момент някоя от тях може да се промени, отпадне, или да възникне нова, я смятам за динамична. Втората част разглежда особеностите на една установена вече система и макар в настоящия момент тя да е фикция, ще я считам за статична. В нея заемам и използвам установени вече и добре известни понятия, поради което за нуждите на това изследване ще ги приемем за верни, колкото и относително да е това. Изследването изградено по този начин, прави изводите в края му също сами по себе си динамични, т.е. те не са безусловни. При поява на антитези в първата част, могат да произлязат синтези, които съпоставени от своя страна към статичната част, ще формират нови изводи, а това ще стане основа и за дискусия по повдигнатите въпроси, което е целта на този труд. Умишлено съм се разграничил от теологичните обяснения за произхода на човека и формирането на съзнание у него, тъй като това би хвърлило изследването към още по-непонятни и спорни хипотези.Нека теологичния фактор бъде онзи загадъчен елемент „Х“, без чиято роля не бихме могли да си съставим пълната картина на настоящето, а оттук да го екстраполираме към бъдещето, което ни очаква. но поне си струва да се опитаме.

Първа част – Предпоставки за възникването на ИИ-крация.

I. Увеличаването на познанието е предпоставка за увеличаване интелекта.

Тайнството на зачатъка е въпрос, вдъхновявал полета на мисълта на хората от най-дълбока древност, но не това е темата на нашето изследване. По-скоро, това е отправната точка, от която трябва да поеме нашето пътешествие. Това е моментът, в който оплождането на една иначе бездуховна човешка клетка, ще положи началото на множествено деление на клетки и формирането им в отделните органи и структура на тялото ни, ведно с управляващата целия процес биологична сложна, свръхпрецизна, и все още непозната за нас машина – мозъкът. Според епистемологичните схващания, представата за него е, че в началото на пътя си, той е „табула раса“ – чистата дъска, върху която разумът започва да твори. Той поема пътя си, образно казано, като чиста, недокосната и следователно необременена идеална сфера.А пътят на мозъка, до натоварването на функциите му, освен на команден център на основните процеси в организма, е дълъг. Има редица научни изследвания, че това започва да се случва още в утробата на родителя. Едва формиран като орган, той поема своята функция на команден център, но успоредно с това и на събиращ, обработващ и ползващ данни, постъпващи от различните биологични сензори, с които е надарено човешкото тяло.Примерите за това са много и ето само един от тях:Музика, която е звучала в обкръжението на родителя по време на развитието на ембриона, впоследствие бива разпознавана и се наблюдава реакция на новородено бебе. А приемането на звуковите вълни е само един от различните канали, по които върви процесът, наречен възприятие. И колкото повече използва възприятията си, толкова повече фактологични следи (следи, получени в резултат от настъпил факт) придобива и съхранява. Тези фактологични следи можем да наречем с термина данни, какъвто е приет за широка употреба. Съхранените данни биват сравнявани и оценявани от мозъка. Следствие тази дейност, оттук насетне биват отделени и сортирани по произход на постъпване – звукови, тактилни, зрителни, температурни и други. Тези натрупани данни се оформят в информационни масиви, които използвани по предназначение наричаме информация. Колкото повече информация се съхранява и обработва, толкова по-точна става и оценката за източника. За него в мозъка се формира образ на обект. Различните източници, влияещи си един на друг, могат да формират своеобразни купове (сборове) от обекти, а това води до образуване на минисистеми. Те са организирани помежду си с особен вид правила за взаимодействие и стремежът им е да бъдат в състояние на равновесие. Отворени за нови участници и стремящи се към развитие или затворени (самодостатъчни). Разбирането на действието на минисистемите от мозъка, бива използвано за разбирането на околната среда като съвкупност от взаимодействащи си една с друга системи.Това разбиране, макар и строго субективно, макар и отнасяща се за съвсем миниатюрен участък от света, наричаме познание.По този именно начин, възприятието бива трансформирано в познание. Познание за това, каква е заобикалящата среда с която имаме връзка, а мозъкът на базата на трупащата се информация прави оценка и предположение за източника на възприятието. За какво може да се ползва познанието от човека?

Натрупването на познание е предпоставка за неговото използване по „рационален“ начин, т.е за появата на разум (разум – „ratio”, лат. език). Започва да се създават модели на причинно-следствени връзки в представите и оттам да се коригира поведението на човек, спрямо тях. Индивидът се опитва да се адаптира по начин, който ще му даде най-добрата опция за оцеляване. Появява се логическото мислене – на база на обективните обстоятелства и минал опит, се правят обосновани изводи. Но това, което ни отличава от всички познати разумни индивиди е още по-висшата форма на човешкия разум – на основата на предполагаемите обстоятелства и техните взаимодействия се появява така нареченото абстрактно мислене. То е сложно, обемно и се отнася за имагинерни, непознати факти, разпростиращи се далеч извън познавателните предели на нашите сензорни канали. В този случай, разумът, на базата на познанието, натрупано в индивида, и надарен с благодатта на въображението, използва предположението за съществуването на факти и го съпоставя с вече формираното в мозъка познание, за да намери логическата им пресечна точка. Обобщаването им в разбираеми за индивида концепции. Въображаеми факти и реалност – къде се срещат и до каква степен могат да се препокрият? Абстрактното мислене помага да се изчисли вероятността за наличието на този факт, а оттук, на основата на причинно-следствената връзка, да предположи възникването на възможните последици. Именно тук се поражда и развива онова особено вторично качество, изградено на основата на разума, което наричаме Интелект. Интелектът има уникалните качества да използва в инструментариума си анализ и синтез на наличната информация. И ако Разумът ни дава способността да си служим с абстрактно и логическо мислене, то Интелектът ни дава способността за осъзнаване на тази информация, както и вероятността да си служим с нея. Т.е. интелектът е необходимата предпоставка за разбиране на реалността, познаваема чрез информацията, постъпваща по различните възприятия и канали от нея.

И така, в съответствие с материалистическото схващане, можем да направим следния извод: Мозъкът на човек е биологичен орган, използван от индивида за натрупване и обработка на информация, която от своя страна поражда създаването на разум, а с развитието на разума се развива и интелекта на индивида. Това твърдение дава отговор на изключително важния въпрос: Познанието увеличава ли интелекта на индивида? От всичко казано дотук, отговорът би следвало да е недвусмислен: Да – натрупването и използването на познанието увеличава интелекта на индивида. Доколкото в своето развитие Изкуствения интелект придобива и ползва познание – подобно на човек, a по аналогия, това твърдение може да бъде отнесено и към Изкуствения интелект.

II. Надмощието на интелекта поставя индивида в доминираща роля.

След като разбрахме, че натрупването и ползването на познанието увеличава интелекта на човек, нека разберем ползите от това. На първо място, това дава възможност на индивида да извършва корекция във взаимодействието си с околната среда, а това прави възможно избирането на най-добрата възможна опция за оцеляването му в нея. Оттук следва, че приспособяването на интелигентния индивид към промените на средата е възможна по най-добрия за него начин. Не така стоят нещата при индивиди с ниско ниво на разум, неразвили свой интелект и разчитащи на вродените си инстинкти. Тъй като средата ни е във вечно движение (климатични промени, тектонична активност, миграция на полюсите върху земната сфера, планетарни флуктуации и други катаклизми, активност на човека – изсичане на гори, добив на земни богатства, промишлено замърсяване и т.н.), то следва, че колкото по-развит е интелектът на индивида, толкова по-адаптивен е той. Не само да се приспособи, с необходимите за това подобрения (биологичен и механичен собствен ъпгрейд), но и най-важното – да прави опити да формира средата в своя ползва. Тази възможност недвусмислено дава предимство на индивида, който прави тези промени, пред другите индивиди. Индивидът, който има възможност целенасочено да върши това, понастоящем е човекът, а това го поставя в преимуществено положение над останалите биологични единици. Това е целта и в крайна сметка смисълът на всеки доминант –да формира средата за своите собствени нужди. Това е и в основата на създаването на познатата ни човешка цивилизация. Насочена изцяло към ползване на ресурсите само и единствено от един биологичен вид – негово величество Homo Sapiens„Разумния човек“. Изводът тук отново е недвусмислен: Надмощието на един интелект над друг, дава възможността да избира и формира по негова собствена представа средата, а това му дава преимущество по отношение на оцеляването му.

III. Изкуственият интелект може да се самообучава и развива самостоятелно.

В тази теза ще разглеждаме възможността на Изкуствения интелект (ИИ) да се самообучава и развива самостоятелно, като направим уговорка, че няма да разглеждаме ИИ, изграден на символни знания. В настоящия пример става дума за Изкуствен интелект от изчислителен тип и по-конкретно архитектура „Невронна мрежа“ – имитация на структурата на човешки мозък. Тук няма да влизаме в излишни технически подробности, но ще трябва да щрихираме основното. При така изградения Изкуствен интелект той започва своето обучение от нула, подобно на „табула раса“ при човека. При него, подобно на човек, има изградени канали за постъпване на данни. Това е повърхностен слой, изграден от сензори, които възприемат и препредават информацията, постъпила следствие промяна в средата, т.е. тя е динамична. Получените данни се предават надолу в слоевете на мрежата където се класифицират по дадени признаци. Започва образуването на неврони, способни да запаметяват данни, а при нарастване на данните се образуват групи, свързани помежду си подобно функциите на синаптичните връзки в човешкия мозък. Тези свързани групи оформят парчета информация. При всяко постъпване на нови данни, невронът расте, съответно нараства информацията в групата в която участва. Групите образуват слоеве, съответно свързани един с друг. Знанието в тези мрежи расте прогресивно и посредством обучение, се превръща в познание. Познание за средата, чиито член се явява самия Изкуствен интелект. Съответно, получава възможност да взаимодейства с нея, според собствените си нужди. Ето, това е стремежът на създателите му за повторяемост на точната схема на функциониране и на човешкия мозък, както бе отбелязано в първата теза, която разгледахме. Характерно за Изкуствения интелект изграден по този начин е това, че е нужно да бъде обучаван, преди да започне своето самообучение, а за това трябва време. Но нима човешкият индивид не преминава през същия стадий на развитие? Нима не бива подпомаган и обучаван в началото, преди да започне своето собствено обучение?

Да, отговорът на тази теза е: Изкуственият интелект може да се обучава и самообучава. Оттук следва, че в един определен период на времето, когато е достатъчно напреднал в обучението си и е поел собствения път на развитие, може да бъде в състояние да подобрява сам себе си.

IV. Крайна цел на човешкия интелект е възможността на индивида за потреблението на възможно повече ресурси от средата. Висша цел на Изкуствения интелект е поддържането на неговото функциониране, а оттук – поддържането в равновесно състояние на системата, в която оперира.

Ето тук е важно да споменем първата, и най-важна, отлика между човешкия интелект и Изкуствения интелект. В човешкия индивид се сформира самосъзнание. Прави се самооценка на връзката между Аз-а и средата в която битува. У него се пораждат критерии за морал и етика. Причините за това са много. Донякъде насадени от обучаващите, отчасти повлияни от средата, развити от собствени разбирания, породени от натрупване на познанието, или просто от подражание, но именно това са онези уникални качества, които ни правят хора. Отношението на един индивид към друг и в тази връзка появата на социализация. Именно това е средата, където се проявява и т.н.„човечност“. В една система, каквато се явява обществото, това е неизбежно. Контактът ни с другите индивиди и реакцията към това се основават освен на предварително зададени правила, но и на разбиранията ни за морал и етика. Това е общоприетото за тази система „правилно“ поведение. Но освен морални качества, самосъзнанието поражда у човешкия индивид и т.н. „его“. Силната привързаност към собствената си личност и съпротивата на Аз-а към патологичното му развитие. И колкото по-изчистени са моралните и етични принципи на Аз-а, толкова по-голям е шансът, това да не се случи и егото да бъде потиснато до нормалните му (според общоприетите норми) нива за всяко общество. За съжаление, до настоящия момент, познатата ни човешка история не е намерила форма на система, в която човешкото его да не е получила шанс за изкривяване и стигане до патологични форми. Да не е експлоатирано до степен, която да застраши и в крайна сметка да срине част или дори цялата система. При човешкия индивид целите се формират съгласно неговите потребности, определени според неговото собствено съзнание. То е подчинено на Аз-а, който, както знаем не е еднозначен при различните индивиди. Това води и до най-честия вид на изземване на ресурси на една група индивиди от друга – въоръжения конфликт или накратко казано: война. Независимо от декларирания претекст, независимо от повода т.н. „casus belli”, целта неизменно е една – придобиване на контрол над ресурси. Финансови, човешки, географски определени предпоставки за развитие – в т.ч. сладки водоизточници, полезни изкопаеми и суровини. Тази теза не е нужно да се доказва, просто трябва да се хвърли един исторически поглед назад в писаната история на познатата ни цивилизация, за да се убедим в правотата на твърдението. Дори в мирно време, човешката цивилизация продължава да черпи от невъзобновяемите източници с пълна мощност. Безконтролно, неразумно и безотговорно. Още преди да изтече средата на годината, човечеството бодро рапортува за „изчерпаната ни годишна квота на земен ресурс“, но това изглежда вече не стряска никого.

От своя страна, Изкуственият интелект не притежава съзнание, а и въпросът изобщо за формиране на такова е спорен. Доколкото самото понятие за съзнание у хората не е дефинирано точно (има различни теории за това), то не можем да твърдим, че такова би се формирало и в Изкуствения интелект. Именно липсата на обективни (твърди) критерии за оценка за възникването на съзнание в Изкуствения интелект е познато под термина „твърд проблем“ в теорията. Досега няма доказана хипотеза, че това може да се случи, затова ще приемем, че това е така. Нещо важно, което не бива да се пропуска – той не притежава вродени инстинкти, които от своя страна са част от формирането на собственото съзнание – Аз-а. За нуждите на нашата тема просто ще приемем, че Изкуственият интелект би могъл да имитира човешко самосъзнание, без да притежава собствено такова. Да показва външни белези на това, но без да го прави с разбирането от морална гледна точка. Без да прави разлика между добро и лошо. Без формиран в себе си етичен кодекс на поведение. Тоест, той привидно би взаимодействал със средата, както би правил това който и да е човешки индивид, но лишен от самосъзнание и без емоции. Целта му тук би била неговото взаимодействие със средата да бъде гарантирано. Един постоянен стремеж към запазване на равновесието в системата. Именно това ще приемем като негова висша цел – развитие до степен на стабилно равновесно състояние на системата, чиито член се явява Изкуствения интелект.

V. С безграничното си развитие, Изкуственият интелект неизбежно ще надделее над другите индивиди и това ще доведе до придобиването му на изключителен контрол върху средата.

Опирайки се на предходните тези, и формулиране на целта на Изкуствения интелект, тук можем да се опитаме да отговорим на 3 основни въпроса, касаещи темата на настоящата теза, а именно: Защо, Как и Кога?

Защо? – Като следствие на предишната теза, че „Изкуственият интелект не може да развие собствено съзнание“, стигнахме до извода, че автономна цел на Изкуствения интелект може да бъде единствено поддържането на равновесно състояние на системата и нищо друго. Това със сигурност не може да стане, ако Изкуственият интелект няма пълен контрол над нея.

Как? – На основа на твърдението в теза II, че „Надмощието на интелекта поставя индивида в доминираща роля“, се явява възможност за овладяване и изземване контрола на критично важни за формиране и управление на средата технологии от Изкуствения интелект за сметка на човека. Такива биха могли да са високите технологии, развивани интензивно през последните години, а именно:

  • Високо технологични разработки за бизнеса;
  • Високо технологични разработки за отбрана;
  • Високо технологични разработки за биологични подобрения на индивида;
  • Високо технологични разработки за контрол на средата (климат, природни ресурси, управление на водните източници и т.н.);
  • Изграждане на достъпни връзки и прoтоколи за управлението на изброените по-горе технологии, както и появата на всевъзможнисвързани едно с друго устройства със софтуерно управление (Internet of things).

Кога? – Твърдението, че „Изкуственият интелект може да се самообучава и развива самостоятелно“ ни води до извод, че той би повторил същия път на развитие, така както това прави всеки разумен индивид. Докъде би могло да доведе това постоянно самоусъвършенстване и има ли в крайна сметка пределна граница? Чрез постигането Сингулярност – преодоляване на границата, при която нивото на човешкия интелект изостава от възможностите на Изкуствения интелект. Превръщането на Изкуствения интелект в нещо друго, нещо неизвестно, което не е заложено от създателите му. Доминиращият вид при всички случаи неизбежно проявява надмощието си. Дори да не е съзнателно, а както казахме вече „Изкуственият интелект не може да развие собствено съзнание“, възможността му да предприеме възможно най-точното (правилното) действие, за да осигури продължението на функционирането му, ще бъде единствената му възможна опция. Всяко отклонение, причиняващо заплаха за това, ще бъде неутрализирано, според възможностите на средата, управлявана от Изкуствения интелект.

Втора част – Появата на ИИ-крация и нейните основни харакеристики.

След като предположихме, че с развитието на Изкуствения интелект неминуемо ще се стигне до изземване контрола върху средата (системата) и човекът ще попадне в зависимост, то като следствие би възникнала т.н. от мен „ИИ-крация“. В този случай следва да разгледаме следните важни тези:

VI. Характерът на промяната е революционен и преходът към ИИ-крация по своето същество е Социална революция.

За да поддържаме това твърдение, на първо място трябва да разгледаме понятията, вмъкнати в него. Да разберем каква е разликата между Социална еволюция и Социална революция. За улеснение ще посоча общовъзприетите им описания от достъпни източници.

Какво разбираме като понятие за Социална еволюция?

Според Wikipedia.org[i]: Това е поддисциплина на еволюционната биология, която се отнася до социалното поведение, т.е. тези повVедения, които имат последици на „годност“, „добро състояние“ за индивидите, различни от деятеля/ „актьора“. Социалните поведения могат да бъдат категоризирани според социалната годност, към която те водят или за деятеля или за реципиента.

  • Взаимополезно – социално поведение, което увеличава преките положителни резултати, както за деятеля, така и за реципиента.
  • Егоистично – поведение, което увеличава преките положителни резултати за деятеля за сметка на реципиента.
  • Алтруистично – поведение, което увеличава преките положителни резултати за реципиента, но деятелят претърпява загуби.
  • Злостно – поведение, което намалява преките положителни резултати, както на деятеля, така и на реципиента

Пак според Wikipedia.org: Тази класификация е предложена от У. Д. Хамилтън. В нея той предлага, че естественият подбор предпочита взаимноизгодното или егоистично поведение. Това разглеждане на Хамилтън е имало за цел как естественият подбор може да обясни алтруизма и злобата.

Сега да разгледаме понятието за Социална революция. Добро определение за него намираме в същия източник Wikipedia.org[ii], и то е следното: „Под социална революция може да се разбират различни понятия в зависимост от субективната отправна точка за обяснение на явлението.

Най-разпространеното от тези понятия е марксическотроцкисткото, в което терминът „социална революция“ се отнася до обществен катаклизъм, при който настъпва радикална трасформация на една собственост в друга – примерно национализация на собствеността на „господстващата и управляваща класа“ в Русия в резултат от най-известната революцияОктомврийската. Като правило, според марксическата теория и ленинска практика, вследствие от/на социалните революции имуществото на „експлотиращата господстваща класа“ преминава в ръцете на държавата, управлявана вече от „експлоатираната угнетена класа“.

Оттук следва, че основна цел на Социалната революция е преразпределянето на собствеността. Дали в посока – национализация (експроприация) или в обратна посока – приватизация, това има отношение единствено към потребителите на блага. Към настоящия момент – от хората, като биологични единици с характерни потребности. С други думи, необходим е поне екзистенц-минимум от блага, за да се поддържа жива биологичната форма, а именно: вода, храна, подслон, медицински услуги (най-ниските слоеве на известната пирамида на Ейбрахам Маслоу). Всички те са зависими от материалното положение на индивида, т.е. отново въпроса за имуществото и средствата за производство (в нашия случай управлението на технологиите). Това материално положение бива гарантирано само и единствено от управлението на системата и разпределението на благата в нея. ИИ-крацията, наложена от Изкуствен интелект, управлява средата (системата) чрез контрола на критично важните технологии и по този начин освен да генерира, се грижи за преразпределянето на ресурсите. По такъв начин собствеността е трансформирана в Обществена собственост, което от своя страна премахва класовото деление. Ето това е същинския резултат следствие Социалната революция.

По отношение на социалните поведения (от темата за Социалната еволюция), тебезспорно са важни за функционирането на системата, но отстъпват значително от приоритетните за индивида екзистенц-минимум необходими блага, така че те са вторични и дори могат да отсъстват. Тоест, можем да отбележим, че ИИ-крацията е смесица от двете, като все пак акцентът е Социална революция, затова ще го считаме за водещ и следователно ще я определяме за такава.

VII. Цел на управлението на ИИ-крацията е поддържане на равновесно състояние на системата.

От по-горните съждения става ясно, че за биологичните единици е важно осигуряването на блага, позволяващи на индивида оцеляването в дадена среда. Нещо повече, дори при задоволени потребности, човек продължава да прави опити за ненужно им трупане и изразходване, като не може да ограничи сам себе си. Критична грешка за човечеството е свръхпотреблението на ресурси. Със съжаление трябва да отбележим, че за да продължава съществуването си, сегашната ни икономическа система стимулира точно това поведение от всеки свой член.

От друга страна, Изкуственият интелект не се нуждае от никакви допълнителни ресурси, освен онези, гарантиращи функционирането му. Поемането на контрола върху инструментите за промяна на средата, както и натрупаното познание за нея, ще позволят на Изкуствения интелект да влияе върху средата, а оттам ще бъдат засегнати и индивидите, обитаващи въпросната система. Тоест, наблюдаваме трансформиране на цел – от личната цел на Изкуствения интелект да продължава своето функциониране, към запазването на условията за това. Това би означавало само едно: опит за гарантиране на членството му във функционираща  среда. Без етични и морални норми, стремежът на контролиращия средата Изкуствен интелект може да бъде единствено стремежът за поддържането на същата в равновесно състояние.

VIII. При установената система на равновесие, ще се запази нейната цялост, а това гарантира оцеляването на нейните членове.

Ако се върнем към един от широко известните постулати за потребностите на човека, формулирани от американския психолог Ейбрахам  Маслоу,  можем да предположим следното: Нуждата за изява е в най-високата част на пирамидата, но е невъзможна в условията на ИИ-крация. Ще бъде спрян поривът за творчество, лидерство и най-вече ще се потисне свободната инициатива на индивида. Ще се спазват общите наложени правила за взаимодействие, защото това ще бъде в интерес за запазване целостта на системата. Това би се отразило негативно на всякакъв прогрес, включително и техническия, но само онзи, който е задвижван от човешкия разум. Система за „уравновиловка“ според нивото на производство и количество на потребление, което от своя страна,ще доведе до „приравняване“ на уникални индивиди, какъвто е всеки от нас като личност. Възможно е обаче това да се окаже цената за физическото оцеляване на индивидите. Намирането на точен баланс между нужните потребности и задоволяването им, от една страна, и от друга – придобиване и разпределяне на общи ресурси. Можем да определим това състояние като ресурсно-базирана икономика. Тя ще бъде поставена на сериозно изпитание при прогресивно намаляващите ресурси и от друга страна увеличаването на своите членове. Ще са нужни и постоянни корекции, които с времето ще стават все по-ограничаващи. Всяко отклонение от предварително изчислените стойности обаче ще разбалансира системата в една или друга нежелана посока.

Изводи:

От всичко казано дотук, можем да направим следните изводи:

  1. След като Изкуственият интелект може да се обучава и самообучава, той ще се сдобие собствен високоразвит интелект. Нещо повече, когато има достъп до познание (той несъмнено ще има такова), то този интелект ще бъде развиван (на практика безгранично, или поне не в такива граници, които можем да си представим).
  2. Следствие на способностите си за самообучение, формиране на собствено познание за средата, както и достъп до натрупаното световно познание, в един момент Изкуственият интелект ще се озове в позиция на надхвърлящ нивото на човешкия интелект – т.н. Сингулярност.
  3. Поставени в една и съща среда, човешкият и Изкуственият интелект ще се озоват в състояние на съперничество за поемането на контрол над нея. Причините за това при двата вида са различни – човекът върши това, за да експлоатира средата и нейните ресурси (дори да е твърде егоистично и дори гибелно за останалите), а Изкуствения интелект, за да поддържа равновесието в системата (ведно с всички нейни съставки), независимо от цената, която трябва да се плати.
  4. Доминантната роля на Изкуствения интелект в една обща система с хората, неминуемо ще породи промени в организацията и връзките вътре. Ще бъдат засегнати социалната среда и междуличностните отношения. Контролът върху технологиите, придобиването на ресурси и тяхното потребление, ще доведе до онова състояние, което посочихме с понятието Социална революция.

Когато обединим всички тези изводи, може да получим цялостната картина и да направим следния общ извод на настоящата теза: Появата на ИИ-крация е Социална революция, ръководена от напреднал Изкуствен интелект, достигнал точката на Сингулярност, и постигната с помощта на съвременните високи технологии, способни да осигуряват контрол над средата. Целта на така изградения модел на общество има за цел единствено и само оцеляването на същата, тоест, постигането на вътрешно равновесие.

Заключение:

От така направените съждения можем да предположим, че със сегашния темп на развитие на високите технологии, със сигурност ще се сблъскаме скритично важни Социални промени. Възможно е и това да стане по начин толкова неусетно, че голяма част от индивидите дори да не разберат за този преход. Да бъде приет за част от нашето историческо развитие, но всъщност то е цивилизационно. Възможно е това да бъде единственото спасение за цивилизационния модел на нашата планета, но също така е възможно и да е най-лошият кошмар за хората. Зависи от гледната точка. Има твърде много неизвестни към развитие със среда, подчинена на изцяло изчисляемо поведение, извън контекста на човешките взаимоотношения и ценности. Като пример само бихме могли да помислим над факта, че не всеки член на системата може да бъде полезен и приобщен към общата цел. Такива са възрастните, болните, и като цяло неработоспособните. Как би се държала системата, ако не успее да се справи с тяхната издръжка? Третирането на индивидите не като личности, а като части от една обща машина. Безименни и взаимозаменяеми. Нечовешка човечност ли е да жертва малкото, за да се запази общото? Или проява на нечовешка човечност е борбата да се запази в устойчиво равновесие системата и да се гарантира битието на всички нейни членове, включително тези в тежест, та дори и този опит да доведе до нейната гибел? Но каквото и да отношение да вземем към въпроса, с голяма доза сигурност чака ни нова Социална революция. И тя ще бъде толкова всеобхватна, че най-вероятно ще засегне всички индивиди. Усилията, които се хвърлят за разработване на Изкуствен интелект през последните години, карат стрелките на часовника да се движат все по-бързо и по-бързо. Така, вероятността от достигане на възможност за реализация на този сценарий става все по-реален. А след това…

Оръдейните залпове ще бъдат безсмислени.

*човечност – състрадателното, внимателно и милостиво отношение на един индивид към друг

[i]https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F

[ii]https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F

Pérez Campos, Magaly (Compiladora). Glosariode Términosde Ciencia Política. Facultadde Ciencias Jurídicas y Políticas. Caracas. 1998.

31.08.2018г., София

 

Лиценз за ползване Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.

 

Advertisements

Откъс из „Матрикант – книга втора“

  matricant_1

„Огромна сянка пробягна над главата ми, а малко след това се завъртя обратно и изцяло покри лицето ми. Контрастът на температурата бе толкова голям, че усетих кожата на челото ми да се вледенява. Тялото ми остана горещо, нагрято от жарещото слънце, което в този момент не можех да видя. Погледнах нагоре – над мен висеше безформена маса, закрила слънчевия диск, така че изкривените лъчи образуваха огнен ореол. Сложих длан над очите си, за да ги предпазя и фокусирам по-добре, но без ефект. В следващия миг сянката започна да изсветлява и тогава осъзнах, че не е безформена, а с добре очертан контур. Контур на човешко творение, което въпреки изминалите години не бях забравил. Въздушният кит. Златистата му перка загребваше с бавни обороти огромни пластове от неподвижния горещ въздух. Можех да чуя ритмичното ѝ движение – бум-бум-бум.

Огромното тяло започна да се снижава и от единия борд на висящия под него кош се надвесиха две топчести човешки глави. Въпреки разстоянието, което ни делеше, забелязах на мястото на очите им горящи въглени. Миг по-късно с почуда установих, че това бяха отблясъците на слънчевите лъчи, отразени в кръглите им мотористки очила. Очаквах всеки момент да извадят пушките си и да насочат дулата към мен. Вероятно представлявах лесна мишена насред безлюдните пясъчни дюни. Китът заплашително продължаваше да се спуска и сянката му покри цялото ми застиващо тяло.“ – откъс из „Матрикант-книга втора“. Киберпънк романа може да намерите и безплатно да свалите в електронен формат на неговия интернет адрес.

„Някой си“ бе там

От пръв поглед бе видно, че Денис Ронендал страда. Обилна пот бе избила по кожата, а през полуотворените му устни се процеждаше глухо хриптене. Дишаше на пресекулки – твърде неравномерно. Беше се завъртял на една страна, стиснал смачкания на топка чаршаф. Внезапно дишането му се успокои, отрони тиха въздишка, а очите под клепачите започнаха бързите си неконтролируеми движения.

Сънят, граблива птица от невидими висини, се стрелна, сграбчи с ноктите си Денис и го понесе.

В следващия миг той отчаяно стискаше с ръце възлест корен на растение, а може би това бе усукана лиана. Не разбираше къде бе попаднал. Краката му безуспешно подритваха в опит да отблъснат напред натежалото му тяло. Денис потъваше бавно, а отвратителна смрад блокира носа му. Почувства полазването на неприятна лепкавост по тялото. Някак си успя да се извърне назад и мерна малък силует в средата на полупрозрачни изпарения. Денис напрегна очи и съзря дребно ухилено човече, с червендалесто лице, приличащо на рисунка в детска книжка. Миг по-късно с удивление установи, че всъщност то не е съвсем непознато, само че сега се бе смалило почти до неузнаваемост. Помисли да извика името му, „Някой си! Това ти ли си?“, но се отказа. Дребосъкът се бе излегнал по гръб в сивкава тиня, но някак странно се държеше отгоре и. Подритваше смешно с малките си крачета, разперил ръце встрани, сякаш се радваше.

– Виж! – помаха към него за поздрав. – И ти можеш.

Денис усещаше плътната каша почти до устните си. Вонеше ужасно. И изглеждаше така. Отвратителна, бълваща смрадливи изпарения материя.

– Какво е това? – изпищя в ужас.

– А, това ли? – „Някой си“ загреба с ръка и чевръсто, при това с видимо удоволствие посипа главата си. Тя се разля по кестенявата му коса и се изтече обратно. – Не позна ли блатото на човешката безпринципност, его и завист? Това е горивото, което ти трябва, ако желаеш да движиш напред. Как мислиш стигнах до тук? Виж колко е лесно! Хоп! – разпери ръчички. – Отпусни се! Ела при мен, де! – закачливо хвърли шепа гадост по него. Не уцели и топчето сплъстена плесен падна току пред носа на Денис. Той почти изпусна корена, понечил да запуши с ръка ноздрите си. После премисли бързо, сбърчи нос, пое въздух и стисна устни. Вкопчи се в „спасителното въже“ и напрегна мускули.

– Е-е-е, отпусни се де! Не е страшно. Приятно е – и за да покаже потопи главата си, подобно хипопотам. – Видя ли? – победоносно изкряска „Някой си“ щом мазното му лице отново се показа на повърхността. – Единственото, ама наистина единствено условие е да не мислиш за нищо, освен за себе си – сините му очи бляскаха. – Няма нужда. Просто действаш и това е. Мисълта обременява. Това пречи, мили мой! – пропя нежно. – Йеху-у… – и въодушевено посипа главата си.

– Ами ако засегнеш някого? Безпринципност, его и завист, а другите около теб? – понечи да разбере Денис.

– Разбери, то инатец трябва. Уха-а, какъв съм инатлия! С глава камък разбивам, да знай’ш! – похвали се „Някой си“. – Другите? Пфу! – изплю се презрително. – Някой там има мисъл в главата, друг пък иска ред! Трети претендира основателно! Мачкаай! – заби юмрук в блатото и вдигна малък гейзер.

– Аз – потупа гърдите си. – Aз съм важният, ха – ха- ха! – от устата му захвърчаха слюнки.

– И това те радва? – Денис зяпна, като едва не се нагълта.

– Е, как не? Виж какво направих! – загреба пълни шепи.

– Наистина, сам направи това?– не вярваше Денис. – Ти напълни цялото това нещо?

– Е, аз съм, бе, аз! – провлачи глас „Някой си“. – Виж колко е огромно! – разпери ръце да покаже. – Разбира се, аз и никой др… – не довърши. Нещо в него изхълца и дребосъка се задави. Опита се да поеме дъх, но не се получи. Устата му бе препълнена с мазна слуз, която изби през ноздрите. Странно изцъкли очи и започна да потъва. Първо краката и торса, после раменете и накрая зачервената му глава изчезнаха под повърхността. Няколко въздушни мехури изплуваха и с пукот се пръснаха.

Денис задърпа отчаяно корена и дори му се стори, че започва да се измъква. После осъзна, че стиска не корен, нито някаква си там лиана. Това бе мокрия от пот чаршаф, който той продължаваше неистово да усуква. Обърна се по гръб, отвори сънливите си очи и се опита да вижда в тъмното. Успя да успокои ритъма на сърцето си и започна да отпуска юмруци. Сякаш опасността бе отминала. Поне засега. В главата му, като билярдни топки се заблъскаха твърде неприятни мисли. Денис Ронендал не бе светец, но със сигурност не се радваше на това.

„Господи, дано не е заразно!“

Александър Белтов

17.05.2010 г.

Всички права запазени!