История за амортизирани малатийски кораби, малко извънземна загриженост и съвсем реална оценъчна стойност

Дилемата – ябълков пай или палачинки с мед, задържаше ръката на Мунбър във въздуха повече от необходимото. Генералът, ценящ дисциплината като една от върховните човешки добродетели, не харесваше думата „избор”. Считаше, че времето за оценка на алтернативите и вземане на решение в цивилния живот е чиста загуба на време, особено, когато с Гертруда посрещаха гости и тя трябваше да избере облеклото си. Когато обаче се изисква прилагането на НОРД* когнитивен цикъл за оценка и противодействие на заплахи, то тогава Мунбър бе в стихията си.

Тънките му пръсти вече докосваха ябълковия пай, когато пронизителен вой на сирена огласи столовата на щаба. Ехото, отразено от стените блъсна главата на Мунбър и разбърка ума му. След миг, генералът възстанови мозъчните си функции и успя да концентрира мислите си в топка, а тя бе черна като цветоуловител в заредена с тъмни дрехи пералня.

В създалата се бъркотия, посетителите се заблъскаха към изхода, а Мунбър изненадващо се намери рамо до рамо със запъхтения Харгриивс.

– Какво, по дяволите, става? – изрева, за да надвика шумотевицата.

Устата на съветника му обаче бе пълна с несдъвкани залци и той бързо я посочи с пръст. И без това не знаеше причината за тревогата, така че авторитетът му на всезнаещ в този миг бе спасен от мръвка варено телешко и коричка ръжен хляб.

Тълпата ги понесе в устремен бяг, който Мунбър основателно счете за спешна евакуация. Кобурът почукваше в такт с тичането по бедрото му и това бе единственото успокояващо нещо в създалата се ситуация. Непонятно за него беше обаче, че вместо към противоатомния бункер тълпата го насочи в друга посока.

На паркинга пред щаба се бе образувал плътен кръг от хора и се наложи Мунбър да си пробива път, като почти премачка генерал Стокър, влачейки след себе си запъхтения Харгриивс. Няколко морски пехотинци бяха насочили карабините си към странна композиция от още по-странни обекти. Редом с автомобилите, полегнал на една страна, бе малък, наподобяващ детски пумпал непознат апарат. До него, приклекнал, стиснал в ръка г-образна манивела, се суетеше онзи хилав странник с плътно прилепнал сребрист костюм, който генералът бе срещал вече. Вдигнати на челото му, на дебела черна превръзка бяха прикрепени кръгли авиаторски очила.

„Летяща чиния” – някак от само себе си дойде определението за апарата в главата на генерала.

Когато забеляза Мунбър и Харгриивс, чужденецът се изправи, бръкна в костюма си и извади оттам яйцето – преводач. После някак вдървено вдигна ръка: – Мир вам, братя по разум! – в миг изграчи транслаторът.

Тълпата се смълча. Небето се изясни до светлосиньо и дори лекият бриз, играещ си с къдрицата на слепоочието на Харгриивс, внезапно утихна. Моментът бе тържествен за целокупното човечество. За колегите му, навярно това беше първа близка среща от трети вид по класификацията на Хайнек, но Мунбър бе един вид ветеран в тази област, така че се почувства длъжен да поеме командването.

Докато генералът намисли подходящ отговор на приветствието, отправено към земните жители, пришълецът посочи с ръка клюмналата на една страна летяща чиния: – Бутайте, че не пали!

Сякаш като посечена със сабя невидима завеса се смъкна и реалността на сцената раздвижи хората зад гърба на Мунбър. Десетки думи едновременно достигнаха до ушите му, но той не можа да отдели нито една в съзнанието си.

– Това ли трябва да се бута? – запазил самообладание, Мунбър надвика колегите си, а тълпата притихна и напрегна слух. Изправеният показалец на генерала сочеше право в непознатия апарат.

– Да – сведе поглед чуждопланетянинът, а стъклата на авиаторските му очила отразиха тънък слънчев лъч. – Само това остана в движение – снижи глас и изглеждаше сконфузен. – Това е малатийски кораб, а както знаете ние вече не сме приятели.

Мунбър не знаеше този факт, както впрочем не знаеше и кои, по дяволите, са малатийците, но си замълча.

– Сега сегмерианците предлагат да поправят двигателите на малатийските ни кораби – продължи пришълецът, – но малатийците от своя страна ги плашат със съдебни дела в Междупланетарния Галактическия Съд. Лицензи  някакви и такива глупости, абе объркана работа, знаете. Вижте, даже уплътненията са стари и пропускат космичен прах – тупна с ръка мястото, където Мунбър разпозна смътните очертания на елипсовиден детайл. – Едвам намирам вратата, за да вляза, а вътре е ужас някакъв. Почти не разчитам приборите от полепналата мърсотия. Добре, че автопилотът все още функционира, че инак не знам как ще намеря обратния път. А пък дробовете ми…

– А ти за какво си дошъл? – досети се да продължи с въпросите Мунбър, като прекъсна оплакванията на другоземеца.

– Къцокъл ме прати. Нареди: отлитай бързо и дискретно вземи биологични образци. Има опасност твоите да се избият и този път е сериозно. И още каза, лично дядо му навремето донесъл дузина двойки биологични образци от планетата. И така след последния голям сакатлък са ви заселили отново. Било е толкова отдавна, че малатийските кораби по онова време още били дървени. Сега Къцокъл държи снимката на дядото – герой върху бюрото си.

В първия момент Мунбър не разбра кои са „твоите”, но за Къцокъл вече бе чувал.

Тълпата зажужа и той с гърба си, като с антена улавяше вълнението на хората. Пехотинците свалиха дулата на карабините и напрежението започна да спада.

– Тази чиния, пардон – кораб, не е ли малък, за тази работа? – включи се Харгриивс.

– Малък е, ама нали ви казах – само той остана в движение. Успях да натоваря един -единствен образец и едвам му намерих партньор, пък дано имате късмет и стигне – сви рамене сребристият. – Хайде де, бутнете малко!

Мунбър, Харгриивс и двама морски пехотинци се престрашиха и приближиха летателния апарат, а пришълецът тутакси се шмугна някъде в търбуха му.

Доброволците дружно насилиха мишци и чинията се изправи, заскърца глухо и се раздвижи. После изведнъж олекна, някакви странични светлини по ръба примигаха и тя запърпори, отначало тихо, а после нещо прищрака и звукът загърмя. Машината, обградена от прах, дребни треволяци и две – три офицерски шапки се заиздига вертикално във въздуха и щом се извиси над тълпата форсира двигателя. Оглушителният рев накара Мунбър да запуши с длани уши, фуражката му се килна на една страна, но той някак успя да я задържи с ръка, рискувайки тъпанчето на дясното си ухо. Корабът за секунди се стопи в небесата, а летящите шапки изпопадаха обратно. Няколко души се втурнаха да ги събират и това създаде малка суматоха.

„Странен подход за дискретна операция” – помисли Мунбър, но трябваше да уважи критериите на чуждопланетяните.

В този момент, както бе вдигнал ръка за прощален поздрав, Мунбър забеляза, че тя трепери. Сведе глава и с ужас откри, че цялото му тяло трепти. Озърна се смутено дали някой го наблюдава, но точно в този момент получи облекчение във формата на извод от напрегната мисловна дейност. Беше разгадал – трептенията не бяха причинени от вълнения или страх, нито заради форсажа на току-що излетялата малатийска чиния, а заради яростните вибрации на клетъчния му телефон, напъхан във вътрешен джоб на мундира. Припряно разкопча горните две копчета, бръкна чевръсто и натисна бутона още докато  поднасяше апарата към ухото си.

– Мунбър – закрещя оттам гласът на президента, – посегателство над семейството ми! Изчезна Фифи!

– Кой? – настръхна Мунбър

– Фифи, йоркширеца ми! Действай!

Президентът прекъсна разговора и Мунбър притеснено се заоглежда. Къде ли може да е къдравият пакостник? Уплаши се да не би в суматохата да е стъпкан и тутакси си представи малка сплескана купчинка. Няколко мига по-късно обаче бе поразен от внезапна мисъл: – Какво!? Хей – погледна нагоре и размаха ръце Мунбър, – върни кучето на президента!

– Ха-ха-ха! – прихна до рамото му Харгриивс. – Следващата разумна раса на земята ще е йоркшир териер.

– Колко разумна? – с надежда попита Мунбър и спря да ръкомаха.

– Колкото да запази планетата – отвърна Харгриивс, горд че веднага бе отвърнал с калкулация в реална оценъчна стойност. – И дано малатийците им ремонтират двигателите на чиниите, че инак… – добави след малко и силно стисна палци.

Мунбър забеляза жеста на Хагриивс, обърна му гръб, за да не види какво прави и се прекръсти.

* НОРД когнитивен цикъл – термин от военните управленски функции. Означава последователното превъртане на следните действия в общ цикъл: Наблюдение – Ориентация – Решение – Действие

Александър Белтов

10.11.2015г.

Всички права запазени!

За мозъчните мостове и прехвърчащите насам-натам мисли

На път за службата, Мунбър, забил поглед в тила на шофьора внимателно слушаше тихия шум от двигателя. Опитваше се да отгатне кога автоматичната кутия превключва предавките и броеше това наум. Беше се събудил със страхотна идея в главата, а може и да я бе сънувал, това не беше сигурен, но идеята си беше от висша военна класа – щеше да раздели разстоянието от вкъщи до службата с броя на превключените по време на пътуването предавки и по този начин да разбере средната им стойност на миля. Тази средна стойност, разбира се, важеше само за трафика в този град и в този ареал на града. И тук идва гениалното – ако някога бъде отвлечен от вражески елементи с качулка на главата, броейки предавките на автомобила, с който ще бъде извършен това гнусно посегателство над националната сигурност на страната, можеше приблизително точно да отгатне разстоянието от мястото на похищението си и скривалището, където щеше да бъде държан, а това бе безценна информация за всеки заложник, особено ако той има специална военна подготовка и воля да се бори. Мунбър притежаваше и двете.

Пред входа на сградата го чакаше Харгриивс. Той и друг път се бе появявал почти неузнаваем, като например онзи път, когато Мунбър му разпореди, в съответствие с военната дисциплина, да отива на физическа тренировка, за да укрепи крехкото си тяло. Изпрати го директно в спортния салон с боксовата круша. Когато на другата утрин се срещнаха, Мунбър направи обосновано предположение, че крушата бе победила помощника му. Лицето на Харгриивс сякаш бе нарисувано върху смачкано платно от художник – импресионист. Беше белязан с тъмно мораво петно под издутото ляво око, а веждата му, макар и превързана с парче пластир, бе изхвръкнала далеч над клепача, като своеобразна тераса. Същият онзи ден, Мунбър  забрани физическите занимания на ценния си съветник, а Харгриивс се наложи да ползва няколко дни болничен отпуск.

Тази сутрин обаче видът на Харгриивс бе странен, дори за неговите шашави идеи. Горната половина на главата му бе покрита от нещо жълто и кръгловидно, привързано с връзки за обувки към острата му брадичка. Това, което бе нахлупил Харгриивс, Мунбър оприличи на жълта миньорска каска, но без фенерчето. Лицето на помощника му бе декорирано със самодоволна усмивка, която Мунбър бе виждал и друг път, само че сега тя му се стори съвсем не на място.

„Мамка му, този съвсем се смахна” – помисли си Мунбър.

– Не съм – отговори Харгриивс, сякаш отгатнал мисълта на генерала.

– Какво не си? – не схвана Мунбър.

– Не съм се смахнал, а работя. Ето – посочи с пръст главата си.

„Ясно, не е в ред” – затвърди убеждението си Мунбър.

Лицето на Харгриивс засия и той плесна с ръце:

– Работи! Даже е на половин мощност. Иха-а – въодушевено размаха тънките си крайници. – Стойте там! –  Харгриивс с бързи крачки се доближи опасно близо до застиналия Мунбър. – Ето, четири по нула четир’сет и пет е равно на едно и осем, или близо два метра. Уау!

Мунбър стресирано отстъпи. Не разбираше нито дума от плещениците на развълнувания си съветник. „Какви метри и какво работи, по дяволите? Този умник има нужда от почивка” – помисли си той.

– Че съм умник – то е ясно, а и за почивката съм съгласен – Харгриивс посочи отново главата си – ама първо да настроим фино този апарат.

– Сваляй каската – ревна Мунбър, като си каза „ Не трябва да мисля!”, ала в следващия миг му светна: „А как ще мисля, ако не трябва да мисля?”. От толкова много мисли му се завъртя главата и му причерня.

Харгриивс най-сетне свали нещото от главата си и каза: – Това не е каска, а приемник на мозъчни вълни с вграден усилвател и още по-важно – с преобразувател. Един вид мозъчен мост между двама души, но еднопосочен. Президентът ще бъде доволен.

Щом стана дума за Президента, Мунбър настръхна. Как, по дяволите, смяташе да нахлупи тази каска на главата на държавния глава и върховен главнокомандващ. Не, тук нещо не бе в ред. Дали малкият хитрец не бе решил да изкрънка допълнителна субсидия за смахнатите си занимания и то от военния бюджет? Ако е така – този път няма да мине. Ще бъде разобличен и здраво наритан.

– И как смяташ да ползваш каската? – моментално пристъпи към изясняване на ситуацията Мунбър. В добре тренираното му военно мислене засвяткаха предупредителните светлини на ускорен НОРД когнитивния цикъл.*

– Разбира се, транслатора няма да бъде в този си вид, а ще бъде замаскиран под перуката от естествен косъм на президента, така че когато се среща с някого, той ще разбира за какво мисли човекът отсреща. Супер ценно! Сега разработвам и вграден преводач, че нали нашият не разбира и бъкел от чужди езици, а не можем да караме гостите си да мислят на нашия. – поясни Харгриивс.

„Ами ако Президентът носи перуката, когато се среща с мен, или с някой от Съвета?” – помисли Мунбър и лицето му пламна. НОРД когнитивният цикъл в главата на Мунбър начена втори оборот, дори преди да е разбрал какво е решението за действие от предния.

– Вдругиден Президентът има среща с посланика на Хатумба, и то по тяхна молба – продължи Харгриивс. – Ще направя аз преводача до тогава… – закани се той и нахлупи шлема обратно върху главата си.

– А това, хм, изобретение, има ли си ръководство на потребителя? – попита Мунбър.

– Ах ти, надут пуяк, такъв! Ама никакво въображение нямаш. Пфу – изплю се в краката му Харгриивс. – Генерал! Гле‘й го ти него, ръководство на потребителя ще иска.

Мунбър оцъкли очи, а Харгриивс бързо свали каската от главата си и русите му къдрици се разпиляха от сутрешния хладен бриз.

– К‘о каза? – Мунбър и се задави от възмущение.

– О, извинете, това май не съм го отстранил още. Ще го поправя, знам го аз. Малък бъг във софта – смутолеви едва чуто.

Мунбър дишаше на пресекулки и понечи да се хване за сърдечната област.

– Изглежда това е някаква положителна обратна връзка от мозъка към транслатор-преводача и ме кара да изказвам собствените си мисли – продължи с обясненията Харгриивс.

На Мунбър му светна пред очите. Значи Харгриивс не е искал да каже това, което изрече току-що, а само си го е мислил. Дяволска работа! Тези машинарии наистина могат да ти докарат голяма беля на главата.

– Просто един малък бъг и нищо повече – Харгриивс изглежда опитваше да защити по-скоро себе си, отколкото изобретението. Още съм в тестов период. Нормално е.

– Нормално? – кресна Мунбър – Ами ако Президентът проговори това, което мисли, вместо това, което трябва?

– О, не, тогава не ми се мисли – прехапа тънките си устни Харгриивс.

– И на мен – изстена Мунбър.

Двамата замълчаха за миг, гледайки се отблизо.

– Президентът не може да говори това, което мисли, а това, което трябва да … – поде Мунбър.

– Тоест това, което му кажат – довърши вместо него Харгриивс.

– Ъхъ.

– Нали за това са го издигнали такъв…

Последва нов момент на затишие, докато покрай тях премина някакъв полковник, отдавайки чест. Мунбър изпъна врат и отвърна като изпъна пръстите на ръката към слепоочието си.

– Свободен си – по навик изкомандва той на Харгриивс, когато онзи ги подмина. – Отиваш да работиш по изделието, или там каквото го казваш. Разбираш ли заплахата, надвиснала над Родината, ако Президентът започне да изговаря мислите си?

Лицето на Харгриивс придоби съсредоточено излъчване, но не обели дума.

– И да напишеш ръководство на потребителя, разбра ли? – подвикна след гърба на вече забързания си цивилен съветник. Той вдигна ръка, без да се обръща, но очите на Мунбър бяха вперени в жълтата каска, с развели се на свобода тънки връвчици. НОРД когнитивните цикли в главата му се завъртяха като зъбчати предавки на автомобилна скоростна кутия, чиято асоциация му припомни сутрешното му занимание: – „Мамка му, заради проклетия умник забравих бройката на предавките на колата!“ – помисли ядно Мунбър. Сви рамене и примирено се запъти към офиса си. Налагаше се да отново да брои по обратния път.

край

* НОРД когнитивен цикъл – термин от военните управленски функции. Означава последователното превъртане на следните действия в общ цикъл: Наблюдение – Ориентация – Решение – Действие.

Всички права запазени!

Александър Белтов

21.04.2015г.