Потърсете лицето ми

Потърсете лицето ми. На тавана, между боклуците, покрити със стара паяжина. Вероятно там е захвърлено. Така правят хората с ненужните им неща. Погледнете под изкривената кална врата за стария Москвич. Защо ли? Когато вали да не го капе – керемидите на покрива отдавна са за смяна. Може да е под нея, но може и на друго място да е. Най-добре разровете с пръчка. Ще е по-лесно, а и няма да рискувате ръцете си. Боклуците могат да бъдат опасни, също така. Режат пръсти. Мишките и плъховете, освен че могат да ви изплашат, могат да са преносители на зараза. Това би трябвало да знаете. Ако намерите пълни бутилки, препоръчвам ви – не пийте, а ако намерите храна – в никакъв случай не яжте. Дори на бездомните кучета не давайте – имайте милост! Ако ви е трудно с ровичкането, може да излезете на улицата и повикате клошар да ви помага. Той би трябвало да знае как да търси. Професионално. Дайте му, каквото си хареса от камарите непотребни боклуци. За него те не са такива. А ако сте доволни от усърдието му може и някоя дребна пара да се откъсне от сърцето ви. Мисля, че си заслужава. Само да ви помогне да намерите лицето ми. Зная, не бихте могли да го пропуснете дори измежду жалките остатъци на така наречените вещи. Навремето то бе бяло, но сега, вероятно ще е пожълтяло и сбръчкано. Две сини очи ще се кокорят отпред. Ще има и нос. Правилен и вероятно малко дълъг за пропорциите на лицето ми. Поне на пръв поглед ще ви се стори така, но ако свикнете с него, може дори да ви хареса.

Та, когато намерите лицето ми, вземете го и го изнесете на двора. Може да го измиете със сапун и мека четка, а после да го оставите да се изсуши. Лесно ще стане – с две щипки на простора. На слънце или на сянка – за мен е все едно. Ако все пак не ви се занимава с това, поне го поиздухайте от прахта. Аз лично бих го направил. Много не би ви забавило. Сега, на дневната светлина го разгледайте добре. Може да поопънете бръчките, ако мислите, че ще е естетично, а може и да го оставите така – автентично.

И сега внимавайте! За това ще ви помоля, непознати господине или мила госпожо:

Внимателно, с двата палеца само, разтеглете устните ми толкова, че да се белнат зъбките отдолу. Прилича ли ви на усмивка? Поне малко? Ако да – моля снимайте! Бих искал да я видя.

Всички права запазени!

Александър Белтов

15.12.2011г