Александър Белтов е роден в гр. София (България) на 12.06.1965г.
Първите си опити в литературата прави през 2008 г. с поредица от няколко къси разказа, обхванати в общ цикъл „Аватарът на съдбата“. Едва наскоро обаче, получава и първото си литературно признание – разказът “За влиянието на небесните тела върху хората, или какво мислят зелените учени” е включен в сборник български фантастични разкази “Скакалци в програмата” – Издателство “Ентусиаст 2013г., резултат от Конкурс за кратък фантастичен разказ, организиран съвместно от БНТ и издателство „Ентусиаст“.
През същата 2013 г., авторът получава и второ признание от български издател – в първия Конкурс за хорър разказ до 4000 думи на списание Дракус, разказът му „С вкус на гарванови сълзи“ е един от трите отличени разказа. Творбата е публикувана в декемврийския брой на списанието 4/2013.
През 2013г. публикува в Интернет киберпънк романа „Матрикант“, а година по-късно излиза и продължението – „Матрикант-книга втора“.
През 2015г. издателство „GAIANA book&art studio“ издава и книжно фен копие на „Матрикант“.
През 2017г. издава романа „Фосикър“, което се явява своеобразно продължение на „Матрикант“.
През 2019г. излиза пиесата „Кутията на шута“ – издателство “Пи Ар Ви – рефреш вижън” – Плевен
Творбите му могат да бъдат отнесени към жанровете фантастика, киберпънк и антиутопия. Основни теми в романите от поредицата „Матрикант“ и „Фосикър“ са трансхуманизъм и сингулярност на Изкуствения интелект, тяхната имплементация и отражението им в социалната сфера.
Александър Белтов 
Съвсем по Мирковски от разкола.Едно време когато си играехме на Сандов хан и ставаха супер трапези на ливадата….Доде наште пиеа ракиката (но не парцуца по мирковки е парацуца), ние джопааме в мирковчица , докато (доде )ни викнеха (викнеа) да ядем (едем),хляба (ляба) беше с помниш ли как обираше да ядеш хрупкавата коричка (купувахме го от горната фурня),после одехме да берем ябуки ,оти немаше рози…..Сага на Сандов хан нема нищо ,ама на стадиона има и не не е лошо да ходиш по често та да си припомниш Мирковския , а рози ,лавандула и мента има много.
Хей, Пепче, здравей!
Зарадва ме много с коментара. На Сандов хан може и да нема нищо, ама е като черна дъска за извънземните – чертаят пиктограми наволя. (Новости към българския фолклор). Поздрави на цело село, а когато мога ще дойда да си опресня езика. Па и новата парацуца ще тестваме – дано остане дотогава.